Героите на екипа.

Заглавие: Героите на екипа. Сря Сеп 05, 2012 2:36 pm

Hayden Christensen

Дàниел Моро||26/Неизвестни||Вампир||Копиране на чужди дарби||Крал на Източното царство||
Героите на екипа. 7OEyL

Характер:
- Дàниел е труден за разбиране човек. Но от друга страна, съвсем лесен за разгадаване. Той притежава мистериозен поглед, с нотка на злоба в очите си. Ужасно отмъстителен е и всеки детайл за него е от значение. Обича нещата винаги да са по неговия начин и не търпи неподчинение. Горделив е и голям инат. Винаги преследва целите си докато не получи това, което иска. Ако някой реши да го прецака, със сигурност подписва смъртната си присъда. Не се страхува да критикува, но пък не приема критики за себе си. Той е умен, дори граничещ с гениален, красив и с опасен чар. Обича адреналина и бързите скорости. Не пропуска да се забавлява. Дàниел е мошеник и манипулатор, обича хазарта и цени красотата и изкуството. Умее да прикрива чувствата си и да изглежда коравосърдечен. Трудно се печели доверието му и винаги търси изгода. Но от друга страна, той е перфектния джентълмен. Знае как да се отнася с една жена, за да я получи. Никога не показва, че е наранен или че страда. Има силно развито чувство за притежание. Той е най-големият егоист, можещ да съществува някога.
Героите на екипа. WILIy

История:
- Преди много, много години в Детройт се раждат две момчета. Майката (Клара) и бащата (Джон) са много щастливи от факта, че съдбата най-накрая ги е дарила с деца, особено след дългите години на неуспешни опити. Наричат двамата близнака Дàниел и Кристиàн. Слагат им медальони с буквата от името им, за да могат по-лесно да ги различават. Но двете момчета не били съвсем обикновени, не. Те били наследници на трона. И знаели, че един ден ще дойде ред на някой от тях да оправлява кралството. Момчетата израстнали с тази нагласа. Кристиàн бил по-малкия брат от двамата и знаел, че когато моментът настъпи, брат му Дàниел ще се възкачи на трона. Но Крис бил прекалено егоистичен и алчен, за да позволи друг да царува, а не той. Когато момчетата навършили двадесет години, Дàниел се влюбил в красиво момиче, но Кристиàн също. Двамата братя били приклещени в капана на нейната красота и невинност. Така Крис отново пожелал нещо, което принадлежи на брат му. Но момичето (Виктория) изпитвала чувства към Дàниел. Това подтикнало Кристиàн към нещо лошо. Много лошо. Използвайки една от хилядите си дарби, той убива Дàниел, а след това разменя медальоните с буквите им и се представя за него. Взима спомените му и си присвоява всичко негово - трона, славата, дори момичето му. Но един ден тя разбира за случилото се и алчността на Кристиàн го подтиква да убие и нея, за да не загуби трона си. Родителите му дълго време оплакват Крис, който мислят за мъртъв и трудно се съвземат. Един ден Джон получава инфаркт и умира преди някой да успее да му помогне. Така Кристиàн се качва на трона, представяйки се за Дàниел без да подозира, че една вещица намира тялото му и го съживява. Минават векове, Крис продължава да стои на трона и да властва над Източното Царство. Той никога не се влюбва и осъзнава, че Виктория е била просто увлечение за него. Никога не изпитва истински чувства и дори се бои от тях, за да не се превърне в слабохарактерен човек.
Героите на екипа. JIFoI

Име :
Наталия Белоскович

Години :
24

Вид;
Човек с дарба>>Кралица на Южното кралство

Характер;

Странна. Ексцентрична. Ако някой я нарече луда, откачена, няма да е много далеч от истината. Но, преди всичко, Алисън е боец. Горделивостта и инатът й не й позволяват да се отказва лесно и едва ли съществува каквато и да е висша сила, която може да застане на пътя й, щом си е навила на пръста да направи нещо. Обаче едно трябва да й се признае – винаги има план. Просто е невъзможно да бъде изненадана, но пък ако се случи невъзможното, започва да мисли в движение и са редки случаите, в които не се е измъквала от лапите на властта. Притежава змийско търпение и плашещо хладнокръвие, дори в екстремни ситуации. Никога не се обижда, което понякога много дразни тези, които се опитват да я изкарат извън релси. Но има едно слабо място, чрез което с малко повече усилия успешно може да бъде манипулирана; и това е гордостта й. Само й кажи, че не може да направи нещо, дръпни се настрани и просто гледай. Понякога се случва да се ядоса и когато това стане, помита всичко по пътя си, дори и по принцип да не е такъв човек. Всъщност е крайно саркастична и цинична персона. Използва повече сарказъм, отколкото хумор, и след един разговор с нея, тотално може да преобърне представите ти за жените.
Външен Вид:
Наталия е много красива.Има всичко което всяко момиче иска.Нейната хубост пленява всички особено мъжете.Тя никога не остава незабелязана.Но ето и по-подробно описание.Тя е висока 165 със слабо и стройно тяло.Има
невероятни сини очи които пленяват.Косата й на цвят е светла, в същност има доста станен цвят и е доста труден за определяване.През повечето време е начупена,но обича да сменя формата й.Има добре изразени форми. Кожата ѝ - бледа и копринена - също напомня за ангел, дори тя да е дявол. Не го желае, но няма друг начин за оцеляване. Или трябва да бъде ябълката на раздора, или ще бъде никой. Понякога по нея се появява лек загар, но бързо изчезва. Фигурата ѝ е плод на гени и структура.

История;
[i][font=Georgia]История, история всеки си има история и нашата Наталия Белоскович има своята, пардон Ивановна, да моминското й име.Един прекрасен ден в кралството. Кралицата раждаше своята малка дъщеричка, датата беше 30.08.1988г. беше почти края на лятото, а листата малко по малко пожълтяваха, когато се чу сладкия детски плач, озучаващ замъка обявявайки, че се бе родило малко здраво момиченце. Но точно минути след раждането й, преди дори майка й да я докосне , жената се споминава, а дори не ккръщава дъшвря си. Бащата на светлокосото момиченце е съкрушен, и нарича малакта принцеса Наталия с името на майка й. Защото по негови думи , момиченцето освен че притежавало убийствената красота на майка си, бе взела усмивкта и красивите й сини очи...
__________________________________________________________________________________
30.04. 2008
Вече 20 годишната красавица, имаше свойте желания за живот, имаше своето щастие в лицето на приятелите си и любимия си Алек, но както всичко хубаво до сега в живота й, както никога нищо не й бе отказвано. Един прекрасен слетобед Алек дойде в кралството да пойска ръката на Наталия.
-Сър – започна момчето коленичило пред прона и навело глава, а след като бе отдал залсужената почит, се изправи за да продължи – Дойдох да искам ръката на вашата мила Наталия..- но преди да е продължил бащата на момичето почервеня и се изправи рязко от трона си заставайки лице в лице с Алек.
-Дума да не си обелил, Наталия Ивановна е сгодена от раждането й, къде се е чуло и видяло принцеса да се омъжва по желание? – попита разгорещен баща й, Алек изглеждаше съкрушен от новината. –Довечера ще обявиш на скъпата ми дъщеря, че не желаеш да се срещаш повече с нея, че е пречка в живота ти – момичето бе прекалено натъжено от нещата които бе чуло, които бе накарано да извърши сърцето му се късаше. Но кимна съгласявайки се и обърна гръб на краля излизайки от троната зала.. Докато вървеше в двора на двореце забеляза нежната като цвете Нат , но колкото нежна можеше да бъде толко и бодлива.. Външния и вид лъжеше хората, а те се доверяваха безусловно на него, само като погледнеха очите й.
- Алек – извика момичето когато го забеляза, очите й грейнаха, а сърцето й заби лудо, но всичко в миг огасна когато се приближи до него и забеляза тъжния му поглед, -Какво има какво се е случило – попита припряно тя, но той поклати глава, като за секунди физиономията му доби вид, на незаинтересованост, а Наталия не можеше да я разчете.
-Искам връзката ни да приключи, сега Наталия. Не желая да те виждам повече, просто не е същото – изплю едва ли не в лицето й, а очите й се насълзиха беше напълно съкрушена.. Не отговори просто не искаше да го вижда, поклати глава въпреки, че за пръв в живото си тя искаше да причини болка някому, но просто срисна ръцете си в юмруци и плачейки се прибра в стаята си.....
_______________________________________________________________________________
След няколко дена :
Наталия бе съкрушена, не искаше да вижда никога, не ядеше , не спеше. Но просто в този момент бе решила, че всичко приключва, че затваря сърцето си за когото и да е било и нахлузи маската на човека, който никога не бе била. Превърна се за няколко часа в безчувствена и инатлива персона не се интересуваше от мнението на никога, а още по малко се вслушваше в нечий съвети. Сложи грим на лицето си и облече най – прекрасната си рокля която описваше всяка извивка по тялото й и излезна най – накрая от покойте си. Запъти се към троната зала, защото баща й имал да и съобщава новина. Не след дълго бе там, в троната зала, а баща й не бе сам имаше някакъв мъж с него, Наталия не пропусна да го огледа, а още по малко да отбележи, че бе красив.
-Викал си ме татко. – каза смирено и с почит младата девойна покланяйки се леко, а баща й просто я погледна и се усмихна с грейнали очи
-Това е Миша, дъще , той е твой годеник – чувайки тези думи тялото на Нат бяха побити от тръпки, а лицето й доби многозначителна физиономия..Но нямаше право на избор, просто кимна смирено. Надяваше се някога да обикне този мъж, но не бе сигурна.Всички знаеха, че тя вече никак не бе цвете за мирисане, а й че бе затворила сърцето си за всичко и за всеки.
...вече не бе свободна.