Джонатан Бейли

Има способността максимално бързо да вижда различните възможности за за действие, когато изпадне в определена ситуация, да прогнозира резултатите от всяка възможност, а след това да ускори осъществяването й.


16 век, някъде из Франция
- Джонатан Бейли от името на Краля ви осъждам на смърт!- това бе окончателната присъда и нямаше как да се измъкне. След малко щеше да увисне на въжето и светът завинаги да забрави за него.
Или пък не. Можеше да го запомнят като човека, които се опита да измами четирима крале наведнъж и почти успя. Почти успя..
- Кхъм, може ли да попитам в какво съм обвинен?- дори и пред бесилката наглостта му нямаше равна. Много добре знаеше в какво е обвинен, но нямаше как да изпусне възможността да се направи на идиот пред такава голяма тълпа. Списъкът с обвиненията беше дълъг и щеше да отнеме време, докато изброят всичките до едно, затова и никой не му обърна внимание и не му отговори.
Измяна. Клетвопрестъпничество. Кражба. Прелъстяване..
Бяха му ги прочели по- рано преди да го изведат на площада, но успя да запомни само най- интересните. За измяна и клетвопрестъпничество беше обвинен в четирите кралства. За кражба само в три, а за прелъстяване.. ех, как можеха да го обвиняват, че е доставил удоволствие и е разнообразил монотонното ежедневие на няколко от по знатните дами и една- две кралици.
Докато слушаше речта, която изнасяше личния говорител на краля почти не заспа. Искаше му се това да свършва по- бързо. Е, вниманието, което всички му оказваха му харесваше, но искаше да разбере какво е да увиснеш на бесилото, както много пъти се беше чудил.
Най- сетне бръщолевенето спря и една груба и тежка ръка се стовари върху врата му и го бутна напред.
- Време беше- без да се възпротиви мъжът тръгна към подиума, където го чакаше въжето. Изкачи се по стъпалата и смирено изчака, докато го нагласят около врата му. Дори и сега, когато връвта беше затегната около кожата му изражението на лицето му не се промени. Устните му се бяха изкривили в глупава, идиотска усмивка.
За последен път Джонатан виждаше лицата на хората и се опита да ги запомни всички. Нищо, че това бяха лица на хора, които го мразеха, замеряха го с прогнили зеленчуци, псуваха го и искаха смъртта му. Мисълта за това му се стори хубава и го накара да се усмихне още по- широко. Погледна към говорителя, които се канеше да даде знак на грозния мъж, който щеше да дръпне лоста и дървесината под краката му да се отвори и той да увисне надолу. Пое си дълбоко въздух, прокашля се и вече беше готов. Знакът беше даден, но някой прекъсна дърпането на лоста.
- Спрете!- гласът беше женски. Джонатан зяпна изненадан жената възседнала гордо черния кон. Не можа да я познае. Тълпата започна да вика гневно, а говорителя се обърна към жената също толкова изненадан, колкото самия Бейли.
- В името на Краля, коя сте вие, че да прекъсвате екзекуцията на този човек и с какво право?- префърцуненото му говорене разсмя непознатата жена, която вече бе стигнала пред дървения подиум и гледаше право към осъдения, без да обръща внимание на говорителя. Непознатата не му отговори. С бързината на стрела скочи от коня си, сряза въжето и след малко двамата вече бяха на черния кон и минаваха през портите на замъка.

Макар и не много доволен от това, че му отнеха шанса да види какво е да те обесят Джонатан се почувства доволен, когото свали часта от въжето, която беше останала около врата му. Продължаваше да не разбира защо тази непозната го беше спасила, а най- интересно му беше да разбере коя е тя. Не беше виждал никоя жена да се движи толкова бързо и да използва така меча си като нея.
Яздиха, докато не се отдалечиха достатъчно от замъка и не навлязоха дълбоко в гората.
- Коя си ти? И защо ме спаси?- попита я той, докато слизаше от коня. Не я познаваше, дори когато свали качулката си не му се стори позната.
- Има ли значение? Важното е, че няма да те обесят- отвърна му заядливо тя.
- Значи не мога да разбера името на тази, която ме спаси- опитът му да се направи на възпитан и кавалер не сполучи и когато й подаде ръка, за да слезе от коня.
- Не.- сряза го тя- Има хора, за които си важен, които не те искат мъртъв и на които им трябваш.
- Това не звучи добре.- отвърна й той с глупавата си усмивка на лице.
- Да, сега се качвай на коня- заповяда му тя и вече се беше качила- Или предпочиташ да ходиш пеша.

В наши дни
- Джонатан Бейли!- гласът на жената го стресна и той започна да обикаля около дървената масата, дебнейки се с чернокоската от другата страна.
- Ще те убия.- закани му се тя. Той се разсмя и я посочи с пръст.
За миг затвори очи и жената беше прескочила масата и сега седеше върху гърдите му. Ръцете й бяха на кръста, скръстени на буквата "ф". Изражението на лицето й издаваше, че й е толкова смешно, колкото и е ядосана.
- Пет век и не се промени, изобщо.- каза му тя със сериозен тон.
- Ами такъв съм си какво да ти кажа?!- отвърна й той- Иначе защо си още с мен?- погъделичка я и я обърна.
Двамата продължиха да си играят и да се гъделичкат сякаш бяха пет годишни хлапета.

#става най- добър приятел с жената, която го е спасила от бесилката и продължават да са заедно и до днес;;